натисни звънеца точно три пъти, отчетливо, все едно даваш пръстови отпечатъци: дзен - дзен - дзен.
тайният знак: ако след малко тя потропа с нокти леко по дървената врата, отвърни със същото. ("In certain Zen monasteries, it''s a cardinal rule, if not the only serious enforced discipline, that when one monk calls out ''Hi!'' to another monk, the latter must call back ''Hi!'' without thinking." - Buddy Glass)
вратата има пет различни ключалки. преброй петте щраквания и тежката врата се отваря. зад нея - баба ти, маминка (така й викаш).
"здрасти маминка, как си днес" - "по-добре" - "супер"
в ръцете си носиш чашка кафе от кафенето долу, където продавачката вече те познава. изсипи го в една чаша от сервиза в шкафа. досипи стоплено млеко, и две до три дражета захарин (старческия диабет не позволява много захар).
по разписание подготвяш хапчетата. seropram за подхранване на мозъчните клетки, сутрин преди хранене; betaserc против световъртежа, сутрин и следобед по време на хранене; vinpocetin пак за мозъка, сутрин, обед и вечер преди хранене; pyramen за по-добро снабдяване с кислород на мозъка, сутрин и обед две преди хранене; tebokan за цялостния метаболизъм, сутрин по време на хранене. какво му трябва на човек.
пита те: какъв ден сме днес, сряда ли? - не, четвъртък е.
отрязваш две филии хляб с нормален нож защото баща ти й е взел големите ножове преди време когато тя говореше за самоубийство и после не ги й е върнал. изваждаш саламчета и/или някоя салата. чаша вода за пиене на хапчетата. ако огладнее после има и бебешки пюренца в другия хладилник който не работи и служи за шкаф.
пита те: днес е петък нали? - не, четвъртък е. - а, да, верно.
изпива четирите хапчета които са за преди хранене. след това започва да яде бавно и на половината на първата филия й даваш останалите две хапчета за сутринта.
показва ти много стари снимки. виждаш дядо си млад и не можеш да го познаеш. виждаш баща си като дете. преди света е бил черно бял, кога ли се е оцветил?
на едната снимка дядо ми има нещо странно над главата (дефект от снимката) и тя се смее: той светец бил а аз да не знам.
когато е добре се смее много. когато не е, залита и забравя по-бързо нещата преди да са се случили.
след време искаш да си ходиш - чао, маминко, следобеда ще дойде диди, после вечерта пак съм аз. ако имаш нещо звънкай и моля те не взимай никакви лекарства без аз или диди да сме тук. айде чао и си дояж моля те закуската.
чао, казва ти тя.
внимавай с вратата за стълбищата на етажа, много силно се тряска ако не си внимателен. айде са прибирай се, напът за вкъщи запали една цигара ако искаш.
вкъщи седни и най-после прочети пиесата й, която тя намери случайно и ти даде да прочетеш. писала я е преди 30-40 години и се казва: момичето, което отричаше любовта