тежи ми джоба
от зелено
а музиката ми
говори смело
тежи ми джоба
дъжд на голо
сама навън
навън от цялото
но аз си имам
собствен дом
във който
дрехите ми да тежат
и да изсъхват
и зеленото
сушено е
и тайно
но аз ще скрия този дим
в очите си...
и аз ще си отдъхна,
но ще бъде тежък той
дъха ми
и горещата ми мъка
в мътен сън
ще ме положи
аз имам свойта
болна кожа
изтормозена
от недокосване
трептят клепачите
виновно
че моят ужас
трябва да затворят
но те го могат
а той ще ме
превърне
във
стърнище
за да ме опре
до огъня
с тревите ми
извършено убийство
а после може и да ме
събудят,
ако си спомнят
цветовете ми.