няколко дни се случиха със шеметна скорост, докато от паважа бумтеше жега, а тополовите листа се схрускваха на чубрица под краката ми.
изтощението ме споходи чак днес и така и не се занесох във фенса на някаквия си интересен концерт.
в четвъртък или петък дили се нахвърли върху ми на лодки с някакви рула тиксо, уви ме, навърза ме, както си седях сама на островчето в центъра, точно под лампата и дървото.
отидох там за да мълча
дойде момиче с бял шал пита дали съм тъжна не викам просто слушам аз съм антена и отвсякъде съм заобиколена с приятели сяда да слуша с мен и говори как всички мърдали, вибрирали, хилели се, приказвали по лодки да викам материята се е раздвижила от жегите
после идва някакъв полазващ старозагорец, но дили успява да подплаши всички.
софия е пълна с познати дето са си само за малко освен това с биолози, с които обсъждаме хипотетичната възможност да се хване тетанус от бор машина
май трябва да си пробивал добитък с нея....
днес се мотах по прелезите на хаджи димитър и зяпах цялата огромна софия от редута, жлътнала се по залез като някакъв полу-развален пъпеш, може би асоцияция с любимо стихотворение.
и си мислех: след всичкият басеин хлор и смях, с червени очи и сърбяща кожа, искам да приема мъките ви, да ги изчезна, като блато да ги потъна някъде между облаци винарки и комари, защото някой не може да се навика за една цяла вечер замеряне със сухи пасти балкан, някой друг е уморен, почти всеки - тъжно влюбен, и 40те градуса ни карат леко да понасяме, но то ще се върне, после ще ни удари, като топъл порив във маршрутка, който ти залепя голите крака на неподозирано гадната изкуствена кожа, като подлеза на плиска със всичките климатици, като преводачката, дето днеска слънчаса на прескоференцията на грийнпийс и не знаеше какво превежда, напоследък животите са се превърнали във бягане с препятствия, времето се измисля и добавя, хиляди ръце се протягат да пипната мидите на врата ми, някаква жена проси за гуталакс, защото бебето й не е акало от 5 дни, и потния сюнгер, който стои в главата ми напоследък вместо мозък, попива и тайно се чуди
ако се съберат на едно място
дали няма да се неутрализират и съсухрят
всички тея неща, които ни ядът от вътре