разкъсай нощницата си
уплашена развратница е тя
в нейните недра
свити като уплашени деца
лица и пръсти
в косите рози
с бледи цветове
едва напомнящи
отминлата страст
изменница е тази нощ
маската й роклята й
обладават чужденка красива
която е изгубено падение
пронизващо стенание
в полите ти
подай своя пръст да го убода
подай свойта длан да я ухапя
подай кост от тялото
малка костица да се нахраня
в гърди свеж въздух
дихание на сухи устни
трън е думата
трънлив храст изреченията
замлъкна тя
и влачи своя труп
в градините с липи
и карамфили
воалите на тази нощ
ерос ще разбули любопитен
спомен за блаженство ще пробуди
ще разтвори в бокал хиляди копнежи
за радост на сърцето