да поглеждаш към огледалото когато знаеш кого ще видиш там - и да се ядосваш, че си погледнал - но не заради образа - защото образа ти е познат отдавна - а защото си погледнал - то е като да нарушиш тишината, която е свещена като тишина - или да размътиш водата на кристално чистото езеро -