Морето разливаше бавно вълните си по брега. Седнала на пясъка, очаквах нещо...и аз не знам какво. Пак бях сама,сложила слушалки на главата си, останала насаме със себе си. Хората минаваха бавно покрай мен, без дори да ме забелязват. Понякога обаче това ми харесва. Важното е, че аз забелязвам всичко случващо се около мен. Ще изям един сладолед-шоколад и пъпеш, ще се разходя в морската градина и ще се прибера. Вкъщи ще ме чака вечерята на масата, аз ще я погледна, може пък и да съм гладна...и отново ще забуча поглед в компютъра, отново ще се ровя в някакви сайтове без изобщо да знам защо го правя. Дори не ми е интересно. После ще легна и както обикновено няма да заспя веднага, затова ще стана и ще се разходя до прозореца, ще погледам малко звездите и отново ще си припомня колко сама останах.....