едновременно и мечта и действителност - сбъдната мечта нека е:
представи си...
...
прекрасен летен ден. долината е окъпана в слънце. високо в небето - пухкави кумулуси. вятърът свири в ушите ти, бие лицето ти.
пропадаш в млечна пелена, мирише на влага. след миг изскачаш от облака и земята се простира под теб на длан.
летиш плавно, спокойно, волно
изведнъж леко подрусване - преминал си през струя топъл въздух. свиваш рязко в завой... по-стръмно... и изведнъж вдигащия се въздух те подхваща меко и хоризонта почва да потъва. оглеждаш се - крилото се проектира на фона на земята... орел се вие под теб, ползвайки същия ''асансьор''...
спокоен глас долита от радиостанцията...
отпускаш завоя и потегляш надолу и напред - към полянката за кацане, към приятелските усмивки, към дъхавата трева.
въртене, въртене, земята те мами с ярките си цветове... забавяш крилото и то меко те отпуска надолу, стъпваш на земята и... поглеждаш към небето.
винаги - поглеждаш към небето!