павета - сиви и черни като огледала отбясват - черните - чернеещи се кални локви - като мостове ги прескачаме и често вместо на хубав скалист бряг стъпвам в край на локвата - и още по лошо - точно в нейния център - така че се получава в резултат - измокрени обувки - измокрени чорапи - и онова грапаво чувство - докосване на спарено - мокри чорапи - мокри обувки - влага и дъжда -черен дъжд в нощта - в която прескачхме локвите - и си мислихме че стъпваме в лодки - и само ни трябват две гребла - а може и повече - да загребем нанякъде - към някой сутрешен топъл залив - в който водата е все още хладка и никакви вълни на хоризонта - никакви вълни