арабина в долния мимас танцува около печките, тостерите и шишовете, музиката не се чува , а ритъма е пърженето на картофите и фалафелите във фритюрниците, всяко движение е премерено и точно, свързано със другите, протяга се и взема кюфтето за хамбургер, пльосва го на скарата, сипва олио отгоре, чупи яйцето и без да гледа хвърля черупките в невидима хофа за боклук от другата стрна на огледалния тезгях в който всички се оглеждат, удря купчината с оризова хартия,увива поредния сандвич ''хамбургер с яйце?'', подава го на някой, поема поредната касова бележка, завърта се и обръща печащия се на скарата шиш таук, после го вади с едно движение от дървнета пръчка и го увива с арабските хлебчета, около него хора изнасят готови за пържене и печене продукти а гладна нощна София. В ритъма на хапките от вкусния дюнер се насочвам към лодките, които май са затънали в кал след последните наводнения, локвата от снощи е пресъханала и сега в сумрака виждам само следи от велосипеди в калта под нея, националното радио е една ацтекска пирамида обърната наопаки и изобщо не знам защо е така осветена, а копачите на метрото копаят ли копаят, лодките са като къмпинг на морето , по принцип, сега точно са празни, защото другите са по истински къмпинзи, а миналата седмица когато акустирахме на Градина там готвача на пиците в пицарията на плажа беше Скини- готвача от чистенето на Рила миналото лято.. някъде на лодките би трябвало да са Кьосев и Яна, така и не разбрах дали Яната е пункина или иванова, едната е загубена някъде в софийските потайности и изобщо не мога да я намеря откакто съм си тук, другата се губи някъде между германия и испания, изобщо така и не разбрах кои са би ли там , тръгнали си, .. после в ритъма на музиките от юни, препускам към ндк и последната девятка, която идва точно навреме, втория вагон, който е някякъв символ на независимото пътуване с градски транспорт, ако искаш да бъдеш сам в купето на 9тката, качи се в последния трамвай за деня , седя си най-отзад и гледам втренчено танца на колите, техните два ярки фара , нареждат се зад трамвая докато той спира на празната спирка, после потегляме и двете бели светлини заобикалят трамвая от ляво и дясно, шофьори на черни коли, които майка ми толкова не обича, гледат тъпо и не разбират кво праввя в този трамвай, а нощта е млада и метеор изгаря над Витоша и къщата ни докато слушам шпонгъл на метри от клавиатурата..