Градина и"дамата с камелиите".Следобеда беше лъскав,елмазен,почти златисто рус се смееше по цялата градина и бягаше с едва доловима голота от единия пеизаж до там.Аз приклекнах до грубо намазаната циментова пътека и пуках до насита мъхавозаленте пъпки на къните,осеяли цялата градина.Така правех когато нямаше нужда да приклякам за да достигна едрите червени цветове или приспивно розовите листица на цветята.Днес научих,че в градината ни имало далии.поне на мен ми звучи царствено,а всеки ден минавам покрай безароматните нишковидно скалъпени трубовидни образувания на природата!
Изпонамачках му снимката(затворническата!)от неосъществен гняв към себе си.
Розите имат красиви трънчета без тях сякаш са голи,а голотата смущава .Бездруго хората се научиха да ги късат.
Докато написах всичко това изядох един тон ябълки и един тон мухи в паяжини...и една от тях,уви оказах се аз...