исках да пиша и пиша но нищо няма да се промени тоест вече се промени няма накъде повече иска ми се някой непознат да се е бил скрил в квартирата онази нощ когато съм бил заченат иска ми се да мога да мразя истински иска ми се да се бях борил но сълзите й ми попречиха искаше ми се да напиша какво чувствам но така или иначе красивите хора са толкова малко че не си струва повечето от тях никога няма да кръствосват с мен кестенови улички искаше ми се това да е краят и ако не можех да пиша както мога сега вместо да бъда не себе си броени минути след метаморфозата тук щях да съм скочил отнякъде може би тряба може би не е проява на слабост и японците са прави тънка червена линия тънък кетесян косъм скрих в кутийката от катя последната си година едно предълго стихотворение малка доза любов и най важното надежди за още няколко промени се вече тоест промени се да няма нищо но пиша и пиша да исках