Не съм си и представяла, че всичко, за което съм чела и мечтала, може да се случи.
Просто пълниш една раница с дрехи, купуваш пакет вафли Боровец и взимаш фотоапарата. Може и без музика, дискменът само тежи.
Пътуване на стоп, много места, много хора, много пясък в задника, много бели фрапета, много хляб с лютеница, много изненади, някои неприятни, разбира се.
Вярвам, че важните неща не остават в паметта, а в сърцето.
От понеделник пак съм на работа.