гаустине, тази прекрасна снимка е пред реката рейн. за един ден бяхме в köln на разходка. там първо посетихме катедралата; никога не съм предполагал, че една толкова мрачна и сенчеста готическа сграда може да има толкова светещо брилянтни прозорци. в катедралата се чувствахме длъжни да следваме ритуалите. не тези на католицизма, а на туризма: не се прекръстихме (не бяхме и съвсем сигурни в коя посока би трябвало), снимахме много със зевзови светкавици, обиколихме веднаж цялата катедрала, преброихме органите, недопрочетохме информационните табелки, седнахме за минута на пейките и после си излязохме доволни. вътре една от по-сполучливите снимки представлява тя в гръб на около метър от фотографа, мен, снимаща един от огромните пъстри прозорци. не ти я пращам тази снимка от страх да не ти разваля бъдещо посещение на катедралата в köln в случай че не си ходил още а смяташ. такава катедрала отказва да бъде снимана адекватно (дори на картичките). да ти пратя снимка е все едно да пратиш на някой младеж снимка на лявото коляно на неговата бъдеща жена, която той още не е видял. няма да го впечатли много, няма и да го разочарова, но когато я срещне на нагласената сватбата, той неизменно ще гледа към лявото й коляно, защото ще познава само него. искам прозорците да те изненадат, както изненадаха мен, гаустине. не знам дали сравнението е адекватно, но се надявам да си разбрал защо не искам да ти пратя снимка от катедралата. но да се върна на снимката, която седи пред теб. на нея тя позира пред реката рейн. същата река, покрай която се бяхме разходили преди снимката. да, да, знам че не е същата река, но ние не бяхме стъпвали в нея, а и времето като че ли спря този следобед. разходката ни имаше не само за цел да няма цел, но и да се доближим до музея за шоколада, който не знаехме точно къде се намира. като стигнахме до един друг музей решихме да си починем до него малко, да направим няколко снимки (тази е една от тях), защото имаше хубав изглед, и след това да питаме вътре къде се намира музея за шоколад (все се изкушавам да напиша “музея от шоколад” вместо “за”). стояхме и гледахме и се снимахме около час. до нас един професионален фотограф снимаше някаква жена. аз не бях толкова добър фотограф, но моя модел беше многократно по красива, и стократно по-естествена. другата си беше позьорка. та след час усмивки отидохме до музея да питаме за този за шоколада. като влязохме имаше една добра новина и една лоша. добрата беше, че музея пред който се снимахме един час е бил самия музей за шоколад. лошата беше че те тъкмо затваряха и не можахме да влезем. естествено се смяхме и се ядосвахме, но аз бях убеден че пред музея си прекарахме по-весело отколкото бихме вътре. а и шоколада сигурно е бил кисел. ах, гаустине, забравих да ти кажа: между катедралата и реката (и географски и хронологически) посетихме и един музей. там видяхме warhol, picasso, dali, magritte и много много други. köln завърши с малко дъжд, огромната гара, и един червен хогуортски влаг. ще приключвам това писмо, гаустине, защото ако още дълго гледам тази вълшебна усмивка от снимката няма да мога да закуся като хората.