-Здравей! Тригодишен поздрав...обусловено мълчание. Редно е след такъв хронологичен френетичен мисловен сензитивен микрофилмов промеждутък.
-Щастлива ли си?
-Ами, аз, пфууу, наред съм. Просто обстоятества, разбираш ли? Зная, че разбираш, ти винаги си ме разбирала.
Иска ми се да разбирам. (Не мога, не искам. Била си, ще бъдеш)
-А ти как си?
Хмм, аз ли...става, бивам, преживявам, имам мечти, мисля, че е достатъчно, живея НОВИЯ си живот, да, точно като теб, следвам те из аналогови невидими ниши, мисловни стъпки, крачки, животворен прогрес; ментален регрес;
завинаги в сърцето ми