всички оцеляваме и всичко е оцеляване
един комик беше казал: "знаем как да преживяваме, но не и как да живеем" или нещо от рода... много хубави думи беше написал относно прогреса на човешката цивилизация и регреса на душевността на хората worldwide...
някаде го бях чел и вчера както си седях някаква пейка до една спирка толкова близо и толкова далеч от пътя ми някой си беше оставил там вестник да седи и защото беше мокро и там беше и тя... статията
този човек го е написал това след като е загубил любовта на живота си, жена си... и предполагам тогава му е останало толкова много време да се огледа какво има около него.... а той би трябвало да е комик
"преодоляхме космическото пространство и стъпихме на луната, но още не можем да преодолеем предразсъдаците си"
дори в момента ми изкачат в съзнанието части от думите му
"прибавихме години към човешкия живот, но не прибавихме живот към годините..." и така нататък...
може би е жалко, а може би съм прекалено млад за да разсъждавам над подобни проблеми... ще се видим отново на по 50... мамка му
афтобуса дойде и се затичах да го хвана изобщо без да знам закаде и аз бързам. на следващата спирка слезнах и се върнах обратно. по пътя срещнах сашо който беше в обедна почивка и пихме по бира