пак зеленоокото чудовище - завистта - тръгна да ми човърка очите, но аз зазяпах огледалото.
то казва, и има право, че ще харесам собствения си живот само ако го изживея. умерени дози спокойствие и възбуда, умерени дози естественост и поза.
човек е себе си, само сам. понякога :)
упорито си проверявам мейла и старателно мълча.
няма да правя първата крачка, накъдето и да било, знам, че ще е назад.
лопатата + малко историчност/цинизъм излекува психическата умора, напрежението, нещастната нелюбов като сироп за хлипане.
с отпадането на косата, на пода останаха прерязани нишки (към глобализацията?) към много грешки. непоследвани нишки, и по-добре. прилежно си затварям в бутилката от виното неканените мисли за някой по-подходящ момент, за да не преча на един Щастлив Човек, на когото Благодаря без той да знае за какво.