Най-добрият начин за убиване на 40 минути на гарата е писане( или пък четене на автобиографията на Салвадор Дали). Ако второто не ти се намира под ръка, а лежи в раницата до теб, писането остава най-сполучливият убиец на време. А времето живее ли? Като че ли само тиктакането на часовниците, физиологичните промени при живите същества и утаяването на седиментите му придават признаци на живот. А ако бъдат подложени на масов геноцид(часовниците, живите същества и седиментите) дали времето ще оцелее или ще се загърчи в предсмъртни конвулсии? Как ли би изглеждал гробът на времето - пантеон; петметров тетраедър от тухли четворки, построен от хаитянски бръснари; а с какво би било погребано времето, може би заедно с всички онези часовникови механизми, оцелели след геноцида. Дали времето предварително е оставило завещание? Какво пък толкова би могло да завещае едно време - безвремие?!?
А времето на земята дали познава времето на Луната, а това на Сатурн. Дали пък не си ходят на гости случайно. Любовници ли са? А дали пък времето на Венера не е наемен убиец? Ако ли пък не, дали би станало - в името на милиони часовници, живи земни същества и седименти? Би било просто израз на добра воля, ако съответно до преди час не си е пило кафето с времето на Земята или пък не са си сверявали часовниците - все пак синхрон трябва да има в тази вселена. А ако бъде наложен ограничен геноцид и бъдат масово унищожени само часовниците. Дали това би се проявило като един вид ампутация на крайници? А дали това би скъсило живота му?
А дали хората ще престанат да бързат, а ще започнат ли да се радват най-сетне на живота си; ще се откажат ли от репликата: "Обичам те, бързам, трябва да тръгвам!!!",събуждайки се, обувайки 2 различни чорапа и целувайки любимият човек.
Заслужава си да пречукаме копелето, а. Поне за идеята :)