Озъбената луна ме гледаше странно...не че я виждах от леглото и от клоните на кривото дърво пред терасата, но мъгливото й око ме следеше постоянно.Беше се скрило в един квадрат от бяла светлина на тавана, който се беше вторачил в мен и изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се отлепи от мястото си и да се счупи в рамката на леглото ми..а аз само това чаках.......НЕ съм параноичка!!!... Духа вятър. А може би не...Не знам.Листата са неспокойни.Аз съм неспокойна.Дори усмихнатите овце на чашафа ми изглеждат неспокойни и са с клепнали уши....Мразя луната. Не ми дава да спя, а аз... Да..! Заради кафето, което изпих преди няколко часа ще да е.. Е, явно глупавата луна пак излезе невинна...А има ли въобще луна тази нощ....???