Мисля.. да,мисля, че..не,не, не така..а може би пък..едва ли..ох.... аз съм клише. Всички възможно най-изтъркани чувства са се скупчили точно ей тука.. в гърлото ми, свити на кълбо, толкова правилно и гладко, а ми дращеше..Една мисъл наивно се опита да се промъкне между суматохата в ядрото на кълбото и да излезе някъде отвъд смачканите спомени и размисли. Успя. Жалко..аз никога не успявах.Усмихвам се в тъмното.Добре,че никой не вижда,че плача...Мдаа..сега имам и куп мокри, сополени кърпички до мен..Блазе им на рибите, на тях поне не им личи като са ревали, тъпите солени капки се смесват с водата и хоп-всичко е ок. Искам да съм риба...печена...октопод ако може..аа, той октопода не бил риба,ха ха ха..смея се като дебил..’Ми тогава костенурка..уфф, те пък живеят много дълго.Искам бърза и кратка смърт..Водно конче!Супер..все ще се пръкне отнейде някво хлапе, дето да ми издере крилата и да ме убие с пръчка,а после да ме разпори и мама и тате да го снимат с първата му дисекция....Харесва ми.Ще мога да летя, ще задявам комари, ще........е,и това не е малко. Спи ми се. Искам да летя.. не искам да чакам, докато стана водно конче..искам сега..(!!!).. и пуканки искам.. яя, бате пак си е скрил хапчетата под моето легло...може да помогнат на болното ми гърло...........Лека нощ..