знаеш ли какво е усещането да си стар самотен човек в някое от онези места, които наричат барове дискотеки клубове?
трябва да си съвсем малко пиян, за да знаеш: седиш на бара, дъвчейки произволен вид ядки (фъстъци заради уискито бадеми чипс грейпфрут каквото и да е), можеш да гледаш в една точка, където няма нищо и тогава ще видиш толкова много неща. първо, право над погледа ти една от огромните светещи диско топки, с всичките й блестящи примигващи шумни цветове, после момичето вдясно - можеш да видиш какъв цвят е косата й и колко скоро е бръснала подмишниците си; после младежите от другата страна - чуваш разговора им, те викат викат викат, защото не се чуват; а после, под голямата топка, малко по-далеч, всички онези млади красиви потни гърчещи се извиващи се обладаващи се тела и ухилени екстазни пусти лица, и всичко това без да откъсваш поглед от точката, където няма нищо, дори светлина.
след това ще усетиш всички тези неща, цялото място се тресе и вибрира, и мекото пулсиране на главата ти, и всички тези миризми на алкохол и пот и тютюн портокали парфюми кожа дърво, и след като си усетил целия свят, можеш да усетиш и себе си, и да почувстваш цялото нищо, което е в теб, сякаш пренесено от точката, в която гледаш, и да знаеш, че целият свят нищо не е, и че всичко, което обичаш, рано или късно си отива и те оставя самотен, празен и стар.