за да не ми е празно, самозалъгвам се, че не е било друго. че съм изхвърлила черупки.
мълча си и няма да сглобявам парчета. нека така останат в мозайка, някой ден може да я наредя. или пък не аз
не знам дали най-лошото е да помниш или да съзнаваш, че оплакваш себе си.
страх ме е да не се изгубят парчета от пъзела.