ето, това е един прекрасен ден. дадох му чудесен старт - след четири часа сън успях да се мобилизирам и да се изхвърля от леглото - като куп пране, прилежно сгънато и подредено на купчина, готова да се срути през ръба на матрака. опитай се да си го представиш: тениски, панталон, две покривки, чорапи и бельо, много бельо, започват да треперят и накланят наляво, докато в един момент не се изсипят на забавен каданс на пода и не се превърнат в същинска мандала от текстил. един прекрасен ден.. и какъв старт само - да се събудиш с отровени сетива.
back, let''s take it a few steps back. излъгах. събудих се преди часовника да ме захвръли в моментно безсъзнание. остра болка в рамото с упорство пъплеше надолу по гърба ми. имах чувството, че някой беше извадил дясната ми ръка от рамото и премазал ставата след това. спомням си, че снощи някак успях да отключа входната врата. спомням си как колебливо прекарах крака над прага, как дръпнах резето. спомням си пълната липса на светлина. вероятно в никакъв случай не трябва да си пожелавам да разбера какво е да бъдеш сляп - да живееш в истинска тъмнина, а не просто със затворени очи. всеки може да играе на сляпа баба докато знае, че бабата не е съвсем сляпа, нали? хайде, разигравай сляпа баба за цял живот, пък да те видим.
ставам от леглото и съм готова за моите 12. 12 часа бърза крачка, бърза закуска, работа, кратък обяд, работа, дълго кафе, работа, кутия цигари, бутилка вино, кратка дрямка и, ето, кръгът се затваря. господи, нека умра в движение.