Жилото бавно се забиваше в уморения му стомах.. опита се да затвори очи, защото не можеше да търпи повече вперения в него поглед на надвесилото се дете, изпълнено с идиотска въодушевление.. "По дяволите, не си ли виждало някое насекомо да убива друго и после да го изяжда?!Сигурно даже не си и чувало за това.. глупаво човече!", мислеше си паячето, докато кръвта му се смесваше с отровата."Гледай, свиквай с тази гледка.Някой ден ще ти прави удоволствие, както на него..ха ха ха.."Смехът му приличаше повече на стенание, отколкото на смях. Детето не примигваше, стоеше вперено в паячето и насекомото върху него и се опитваше да не диша, за да не развали красотата на развиващото се действие. Когато пипалцата на паячка спряха да се гърчат, насекемото литна нанякъде, но детето не помръдна. След известно време се осъзна и подбутна внимателно с една пръчица свитото телце, но естествено то бе съвсем безжизнено.На детето му стана скучно да гледа как един умрял паяк лежи на плочките пред къщата и отиде да види къде е съседския котарак. Беше горещо. Една изгубила се пеперуда кацна на стълбите, близо до плочката, където лежеше паячето, огледа се и се провикна към паячето: "Ей, приятел, знаеш ли къде е къщата на кмета?Там има много хубави цветя, пък аз се изгубих и.. Ейй, кажи ми де.. не мога повече да обикалям из тези селски къщи, цялата се напраших,а и преди малко едно дете едва не ми откъсна крилата, добре че дойде онзи котарак.не съм вярвала,че ще съм благодарна на някаква си котка!Та тя дори не е от къщата на кмета,а аз говоря само с тези,които живеят там....Ей,ти да не се обиди..кажи ми де", почти проплака пеперудата.После литна нанякъде и след секунди се върна с едно зелево листо."Ако ми кажеш, ще ти дам това хубаво свежо току-що откъснато листенце,какво ще кажеш?",започна да му говори с мазен делови гласец."Абе, ей!Ти да не си умрял!?!", ядоса се пеперудата и се запъти към него. Паячето естествено не отговори, защото наистина бе умряло. "Олее..ама ти наистина си..ама.. ох..как предизвиках съдбата!Олелеее.. ама той наистина..охх..ами аз как ще стигна до кметската къща?Ами поне да изям зелевото листо, то се е видяло,че той няма да може..".....