вървях пеша по коперник посока плиска, десет часа вечерта. разминах се с една жена, която си говореше сама на езика на глухонемите. както си вървеше, не мисля че ме видя, си правеше знаци с ръцете, които съм сигурен, че бяха думи от езика на глухите.
замислих се: ако жената е родена глухоняма, единственият език, който тя знае, единственият начин да редуцира действителността до дефинирани разбираеми единици, е този на глухонемите. тя няма друг начин да комуникира със себе си, освен чрез езика, който знае, тъй както аз не бих могъл "да си мисля" на японски.
жената на улицата "говореше" на себе си. но като не прави знаците пред себе си, ако само седи и не си движи ръцете, как си мисли? представя ли си знаците визуално, или си представя движенията? или не мисли с думи, със знаци, а мисли ей така, без език?