Имал ли си някога чувството, че искаш да кажеш нещо на някого и тъкмо когато поемаш дъх, отваряш уста и човекът отсреща с готовност чака твоето излияние, точно тогава.. не става нищо(!)Гърлото ти е като празна дупка, която някога е била кладенец и сякаш нещо засмуква думите ти навътре, вместо да ги избутва навън от теб..Това е обичайният ми кошмар(като изключим, че ми се случва доволно често и на яве). А бил ли си някога в пътнически влак, в едно от онези килийни шестседални купета, които ако по някакво нелепо хрумване на Съдбата не са преливащи от онези така прекрасни аромати на човешкото тяло в нечист вариант(иначе казано вмирисани крака и пот), то тогава тези помещения излъчват радиационна миризма на мухъл, смесена с ухание, останало от някой ромски събрат, който заедно с немноголюдната си челяд(наброяваща около 1/3 от българската армия) е отмарял на твоята седалка...Мдам, добре че аз не бях в такъв влак,вагон, купе. Но това не ми пречи да се чувствам така, все едно съм на сметище, чийто мръсен властелин съм аз..(не знам дали споменах, че тези размисли са писани/драскани повреме на едно заспало пътуване от пловдив към родна стз..ем, сега казвам)Та.. двоумях се каква е идеалната царица на такова кралство: кална маратонка тип гуменка, бивша собственост на гореспоменатия брат, имаща останали гъбички по предната част на подметката и дупка между палеца и показалеца на левия крак; или пък чорап, вероятно пребивавал в току-що описаната обувка, с тъмночервени петна с израстъци, наподобяващи уши-вероятно остатък от някогашни розови мечета- и с една доволно голяма дупка на мястото, където се очаква да е палеца.
И докато обмислях така, не успях да видя двете деца, махащи на влака, ятото закъснели лястовици, красивото тръстиково блато с плуващия в него мъх(или лишеи, не ги различавам), камиона който блъсна една гордо крачеща гъска и подплашената нейна дружка, станала свидетел на убийството..Нямаше също и да се замисля, защо аджеба таз гъска се навря в камиона, а не седя до другата и вероятно нямаше и да предположа, че се е водил следнич разговор:
-И все пак, мила, - твърдяла едната мръсно бяла гъска, - морето, за което ти така копнееш, не е нищо повече от един голям гьол, подобен на този тук.-и наблегна на този.
-О, не, лъжеш се, - отвърна другата.- То е много по-голяма и по-синьо от тоз тинясал гьол.
-И откъде пък знаеш ти?- напери се първата. – Какво разбираш ти от света?-този път наблегна на ти.
-Чух го от внучката на стопанката, нали онзи ден се върна.Ах, как искам и аз да ида...
-Ми иди. – още повече се напери първата и явно по-умна гъска.
-Ми ще ида пък.
-Ми иди де.
-Ми добре. – ядоса се другата и тръгна на търси морето... на север. Тогава изникна този камион и леко бутна гъската,тръгнала на пътешествие.Добре че на нея не й се случи нищо особено... само дето умря. Събеседничката й пък не си направи труда даже да врякне малко и да я оплаче,огледа се и се скри, защото помисли че камиона е пратен от селската мафия....
Извода от цялата тази история: Морската вода е полезна за гърлото.