Тихо е, сякаш някой е затворил прозореца, от вън е идвал невъобразим шум. Телефона не звъни и той е тих, пощальонът не доставя писма, затова не похлопва по вратите на къщите. Гълъбите са се свили по покривите. И утрото е сиво, но скоро ще изгрее слънце и ще залее всичко наоколо със светлина. В тази слънчева прерия, сред този пясък от злато ние ще бягаме волни като сенки призрачни, ту появяващи се, ту изчезващи.