Светът си е все такъв - разхвърляни, непотребни боклуци край пейките. Над пейките някое дърво хвърля шарена сянка, и чете книгата на читателят, който съм самият аз. Хората рано сутрин си купуват кафе и пият кафе, и мисля, дори съм убеден, че това ги движи.
Градът на транспорта - на коли и автобуси, градът на храната, и накрая градът за самият себе си. Понякога градът е чужденец, и прилича на някой от бродещите из него скитници. Гръдът има свое достойнство, и стой строго като непревземаемо убеждение, и вярва в собствените си сили.
Интернет е един от неговите прозорци, който не са горе по небостъргачите, а долу като в землянка, всъщност едно скривалище. Интернет е прозорец.