от снощи, от часа по латински, жълто-оранжеви весели балончета от шампанско се мотаят из стаите, в които влизам.
в балончетата - разни мисли, които не искам да си мисля и ги гледам като телевизор.
между балончетата се просмуква синьо-зелена миризма на шампанско и силует на зелена бутилка се преобръща, като половин-пясъчен часовник и отмерва времето. само дето няма време и всичките нещастни книги сега миришат. нека. още един петъчен археологически пласт.
червена дълга коса, риза, литературен гений..просто едно от балончетата. пук.
не сядам да уча, защото тогава ще разбера колко не знам. и аз си живея в балонче. обаче ми пука...