добре дошли в действителността
компанията ви пожелава приятно прекарване, насладете се на престоя си...
протягам се за кабела който смятам да набутам в порта който се намира зад дясното ми ухо. почити като човек амфибия с хриле зад ушите... потапям се и поемам дълбоко дъх и течението ме понася.
цяла вселена информационни битове прелитат около мен
като хиляди звезди... все едно някои е пуснал галактиката на fast forward.
един информационен поток ме отнася към дълбините, ядрото, преразпределителния център, откъдето ще мога да си избера как да прекарам малкото свободно време което имам...
вече си мисля как ще се забутам в някоя симулация на рицарските дуели в средновековна Англия... илиии пък към върха Фуджи, ще взема някоя от пътеките с надеждата да срещна Мъдреца...
изобщо очертава се много приятна ваканциика. започвам да навлизам в ядрото... самото усещане за времето при предвижването между терминалите и някак си изкривено
което е напълно нормално фрагментираното ти съзнание се движи по карбоновите нишки и оптичните влакна със скоростта на светлината... всичко се стеснява до една вечност в мига, иначе гледката си заслужава
някой настойчиво се опитва да се свърже с мене но бях решил да не се разсейвам с каквото и да е било и пренасочих сигнала към виртуалния ми секретар. да се разправят с него
вече съм вътре... тук... Изворът. кристално бяла светлина струяща отвсякаде и навсякаде... блаженство... красота.
сега е момента да реша накъде точно продължавам...