на 2005.
хубави концерти
емоции.
малко нови хора, но много красиви.
много усмивки.
и се радвам на посления си ден в двойката с нулата.
но не като за последно, а някак за пореден път.
не ми се разделя от това щастливо настроение.
имам и книжка и това беше емоция.
влюбено ми е, ама не си го признавам.
което не го прави по-лошо.
а напротив.
ух, просто ми е хубаво.
да! +)