зарибила съм се по оризови кракери....ето ме сега тук си хрупам ли хрупам.....днес е от онези дни, в които липсвам....да, тялото ми е тук....ето си ми я ръката, неравномерно пренасяща кракери към устата ми.....ето си ми ги и зъбките....предните притиснати един в друг.....вплитащи се любовно.....ето ми го и сърцето.....червено и сочно си тупти... и все пак липсвам....почти СЪМ....днес е от онези дни, в които опитите ми да се допълня, да се събера, да се намеря ми изглеждат невъобразимо несполучливи.....почти...аха и да стане....диша ми в ухото мамка му....аз съм човекът със сянка.....със сянка, койато ми открадна плънката....ще ме познаете, когато в жегав слънчев потен ден по обед, видите фигура въргаляща се по асфалта.....остъргваща кожата си в малките камъчета.....аха и да стане.....аха...аха.аха....хаха
сенчице.....сееенчицеее...писи...писи..пииси