….тя се изкачваше по калдъръмените стълби и леко подтичваше, задъхана и със зачервени бузи...дано успееше да стигне на време...в бързината бе успяла само да облече палтото върху дантелената ношница и сега тя се подаваше при всяка забързана крачка...косите й бяха доволно разпилени и в унисон с разтревожения вид....”само да не ме изпревари някой, трябва да залича следите”...в чантата и се подаваше лопата и метла, но още нещо се боричкаше в тъмната и вътрешност....някой подсвирна след нея, тя се сепна...дали са разбрали, ако съседката види бъркотията е загубена...”трябва да залича следите”...вече виждаше сградата, засили крачка и почти тичаше, още няколко крачки и вече беше вътре във входа...студени тръпки я полазиха, взимаше стъпалата по две, пред очите и бяха червените стъпки, които беше оставила на излизане... дано никой не разбере...ето я вратата, с треперещи ръце потърси ключа, намери го и със свито сърце го завъртя в ключалката...нямаше никой наоколо...лекичко въздъхна и бързо се шмугна в апартамента...имаше голям шанс да успее да изчисти и да прикрие следите преди да са се прибрали всички...отправи се към кухнята....червените петна още се рееха по пода и всичко беше в червени пръски, а на масата все още лежеше безжизненото тяло на миксера до купата с пасирани домати...щеше да приготвя любимите си спагети, но при неговото позвъняване се стресна и всичко наоколо стана червено...сега трябваше бързо да почисти и да импровизира, нямаше време ...само котката се облизваше доволно...