Вървя през полянката. тревата почти ме скрива от погледите. приклякам. продължавам да върва почти лазейки, дебна малкото зайче в другия край на полянката. усеща ме. скачам и и тръгвам да го гоня. уви днес не съм във форма. изпускам обяда си. сядам на задните си лапи, за да си поема дъх и да си почина. оглеждам се. в бега си не съм усетил къде съм. оо красота! явно бягането не е било съвсем напразно. намирам се близко до водопада. заобикалям скалата и пред мен се разкрива приказната му гледка. водата се стича бясно по скалите, придобили причудливи форми под нейната нежна ръка. кристално чиста вода. усещам финните пръски вода по лицето си. приятно е. разхлажада ме. жегата на летния обед е забравена. зеленината властва тук. обградила е водопада като мило дете, защитавайки го с гъстотата си. пълно е с цветя ...не знайно как преборили се за място под слънцето с гъстите корони на дърветата. гората е огласена от песента на птиците. всичката тази красота ме прави някак сигурен и сънен в този топъл обед. полагам глава на предните си лапи и се отпускам. усещам лъчите на слънцето по козината си. приятно е. зажумявам. слушам гората. мелодията на водопада, съчетана с песните на птиците усмиряват духа ми. скоро заспивам...
събуждам се на поляната...странно пак сънувах вълчи сън. ставам. изтупвам панталоните си. оглеждам небето - късен следобед е. успал съм се. тръгвам отново към селото. искам да намеря водопада от съня си. знам, че е там някъде и ме чака да го намеря...може би утре. пак при хората...не искам да се връщам там...всеки път връщането става все по-трудно и по-трудно...знам, че един ден ще остана в гората, в съня си...там където съм свободен вълк...