всеки път ми става кофти, когато съм с нея и ми е приятно.. само с нея ми е толкова хубаво. и знам че не мога да я имам. дори нямам смелост да се покажа напълно. може би защото понякога.. когато се налага да се съобразявам с причините, които ни разделят.. тогава не съм сигурен. нали знаете - като не се виждаме често с хората и става различно. е, това го преодолях.. виждам я по-често от преди, но ми е все по-глупаво като осъзнавам колко път трябва да измина, за да "стигна" до нея. и знам че не съм влюбен. човек си усеща, когато е влюбен.. зависим е. аз не съм. само от един приятел.. само от един. съмнявам се често в хората.. но в него не. и в нея не. просто понякога съм повече правило, отколкото принцип. днес като си говорихме за преди.. всеки път се засяга тази тема.. и аз наистина понякога искам да се върна чак в 8ми клас. да започна всичко отначало. тогава може би нямаше да я познавам и нямаше да се отегчавам, че не съм по-добър. винаги съм критично настроен към себе си. приел съм, че така трябва. тя ми е дала най-много от всички.. може би без да го е осъзнала.. и скоро ще настъпи момента, в който ще трябва да се отделим и няма да можем да се виждаме дори физически по дяволите! не знам, глупаво е цялото това въртене.. редуват ми се съжаления с пропуски. не знам. не знам. накъде? иска ми се да бях на мястото на онзи тип, който дори не осъзнава, че го забелязваш сигурно.. и който изобщо не те познава. затова казвам че не го заслужаваш.. онова.
снега е хубав, само когато гледам как натрупва.. иначе не ми харесва... винаги мисля как след няколко дни ще бъде кишаво иии как ще газя в гадните локви, как улиците ще са пусти и как на мен също толкова много колкото и сега ще ми се обикаля навън.. обичам да съм сред много хора, както казах. самотата е.. страшна.. страхувам се от нея.. и въпреки всичко съм сам.