печката е включена, гълото боли, софия обиколена за последните 48 часа, а къщата се размърда, както прави всяка есен, вратите не се затварят, стените скърцат, пада мазилка и между прозорците е пълно със заспали оси...
вчера сутринта след една кошмарна вечер, скочих от дюшека у ани и се втурнах към гарата в някаква притъпяваща всичко мъгла, а очите ми боляха все едно пълни със стружки, докато динозаврести рейсове отпаркирваха наоколо ми и никъде нямаше никакви бартоши и марти, нито пасажерски списъци, нито инструкции свише какво да правя от тук нататък. бях ги изпуснала - рейсът пристигнал в шест без пет вместо в осем.
и всичко това след великото ми изтрещяване на кристал, часове мигренозен хилеж, коитоизведнъж се напукват от въпроса
защо не промениш живота си
и цялото неможене
вечерта беше такава кристална, всички невиждани от отдавна хора по коридорите на театъра, някаква мацка ни подарява билети, вчера я видях пак във веджийс, докато пиехме чай с поляците, и не мога да повярвам че целите тия два месеца маша си е била в софия.
главата на стамболов е така познато разцепена на две, и уличните лампи просто се забиват в мен, нека ги заглушим с хилеж, гаври, и зяпане на хора с неприятно големи дупки в ушите... после се хилихме с ани по раковска, вече не помня защо, и в нейната стая говорихме за детската градина, сигурно много важен период в развитието, как аз съм въртяла всички на пръста си, а тя е била крайно затворена и тнт...
будилникът звъни четири пъти, има две копчета за изключване, ако натиснеш само едното след десет минути избухва отново. спя в 413. по всички рейсове пише keep the child, баси толкова ли са много тея автобусни бременни, или самите автобуси не бива да абортират по спирките. в главата ми е по-голяма мъгла от навън.
вкъщи са те и мама, казваме здрасти на английски всички, и нейния акцент ни приспива, аз цяла нощ филм, те от охрид до софия, следобеда ги водя по сокаците за банички и сушени смокини, купувам някакво бригадирско отличие за 30ст и го окачам в къщи за трофей. вечерта всички са на попа с присъщото есенно желание да се захванат за нещо, боян е тръгнал към кьосев да били пушили и пиели с бони, мишел и куентин, и изпада в истерии в трамвая. пускам му няколко много важни съвета.
днес - днес се събудих рано и после си дочетох бялата крепост, която бях изоставила през юни, трябва да попадне в ани, много е важно, изпратих ги до вратата, купих си адаптор, ася чанева крещя както винаги, после се прибрах трякаща със зъби под лудия дъжд, и глава все още пълна с изминалите дни.
толкова сте много сега,
че направо не мога да ви преброя
а те, гадовете, си взеха влака за варна