братовчедка ми се обажда ненадейно, след месеци мълчание, и в пет минути ни изсипва, как всичките тея месеци живеела баш до нас, че е бременна в седмия месец и си има мъж, че чичо ми има рак на белите дробове и утре ще го оперират и къщата мирише на кафе, прозорците си изгряват а ние с майка ми мълчим половин час и асимилираме, тя на възглавниците, където седи, винаги когато говори по телефона, аз на хамака, проскърцващ и оранжев като сутринта, черната русчо залита наоколо, някакъв момент, в който никой не смее да си вземе първи душ.
гърлото ми е пещера от стъклени сталагмити и сталъктити и всякакви неща, които правят стъ и стържат. не знам дали е топло или студено, просто пътувам с трамвая към писане на анотации, предаване в прогрямата, и поредната лавина от ася хакатапакататраяспрас, разпитва по телефона за личния живот някакъв обратен от варна, изравя му гащите направо, цецо крещи ТИХОПИШАСЦЕНАРИЙЙ застрашително червен
мотая се по улиците накрая съм у нас просто за да излеза пак, с уговореното си закъснение и 94 където срещу мен седи някакъв двуметроп дългокос тип. следва едно такова гледане, в което очите му се оказват по-черни от моите, после се освобождава място и сяда, точно срещу мен от другата страна на пътеката, и простира крак, почти до под мойта седалка. по спириките хората го прескачат, а фанелката му е зелена. решавам че е македонец, заради свойското отношение с автобуса, но и заради някаква много характерна извивка на носа. продължава да зяпа, докато аз се пържа, залепнала о слънчевата страна наседалката си. прекалява, още повече решавам че е македонец. после си слизам, неудобството ми още заема седалката, не поглеждам на зад да видя какво следва, просто се скривам при своите в За Земята.
разглобяват ндк и всичките й атракциони
днес направих толкова температурни и покашлящи се гафове, мъмриха ме за това и онова, но големия гаф не беше наш. 20 секундна пауза, просто ей така, тон режисиьора се чупи да гледа мач в съседната кабина, и забрави да се върне да включи микрофоните като свърши парчето на кино.... с калина се гледахме и се почуствах точно така залепнала на стола си, като в 94.