кога пораснахме толкова бързо.. и защо ми е тъжно.. сякаш не беше преди 2 години, когато ти плачеше на прозореца.. до същата тази кафе-машина.. и когато за пръв път почувствах силата на искреността.. искам да се върна точно на онази пейка, където седяхме.. ти говореше, аз слушах и от време на време се обаждах да вмъкна някоя глупост.. и защо тогава не оценях момента? тази песен ме върна там.. тогава. толкова не стига, но спирам. спомени.