добър вечер хер очилати лисугеро
на попа почти не те познах
наистина е било момичето с оранжеви райета по половера
разбирам защо е учтиво да не се забелязваме
и ще си вървя към къщи
удобно е така
няма неловки мълчания
осемнайската не ми дава време да мисля, просто ще гледам през прозореца, към осветенаия поп, и всички на него, и вас, хер лисугер. и без това главата и чантата ми днес са пълни с пропаганда.
в главата ми се въртят всички тези лица от червената къща, а също и факела, който се успах и не можах да прибера, въпреки клеченето в претъпкана маршрутна и тичането по булевард левски
имам нещо много важно да свърша преди да стане първи октомври
всъщност тепърва ще се види дали е важно
и успах в 00:00р тоест не успях, изпуснах последната минута, защото яхууто атачва файлове твърде бавно, а сега умът ми още бърза край незаконни язовири, протести на фона на парчета на ъндъруърлд, беседи, улици, смях по коридори, покрай попа и покрай вас, лисугеро...
достатъчно е да знаем, че нищо не е било просто учтивост. нещата се случват както трябва