отказвам да се поддам и да се изгубя. вече всичко стана прекалено лично. не мога да съм на мястото, което искам, а дори и да съм там не се държа себе си, а нима има правила. не знам дали е така както трябва, но определено не ми харесва. как се държи човек, норми, критерии, как да видиш кога си себе си и как другите да го усетят. писна ми да си мислят, че ме познават, а да не изслушват. да не се вслушват в това, което казвам без думи. погледи, жестове и всичките тези неща, за които пише по книгите. четете! в очите подяволите, не в книгите.
what''s the problem, не ме познаваш вече ? искреността явно вече пречи, явно всичко пречи. дори да съм бясна се усмихвам, дори да плача се усмихвам
дори поста се трие за 3-ти път, но ще го постна.