толкова малко ми е нужно за да заплача, дотолкова ми е разклатена психиката и цялата купчина от малки части, която ме изгражда. толкова малко ми е нужно, за да падна на колене и да наведа глава..
..но също толкова малко ми е нужно да се усмихна, да стана и да продължа. обичам те.
имах нужда да го напиша някъде. просто някъде. обичам те и винаги ще те обичам..
(винаги слагам две, а не три точки на многоточието, защото тайничко се надявам едната точка да съм аз, а ти - другата точка до мен..)