яяяянннааааааааааа
струва ми се че чувам гласът й някъде зад мен в гората, при хората, които току що съм оставила, но вече сме стигнали светлото петно срещу полиграфическия, и всякакво връщане стои абсурдно, точно както и изненадата, че е десет и половина и автобусите още вървят
тъмно е от часове, или от години
пътувахме в трамвая и главата й се отразяваше в стъклото, симетричните линии на луминисцентите и техните копия в прозореца, фаровете навън ме пронизват, нищо повече не може да се каже, искам да знам къде е само копчето за изключване
какво става с мен пита
скрил се е зад дървото от..., където за говоря с надя
нищо казвам, нищо интересно
пропусна еуфорията ми, пеенето, огъня, драскотината с татуировка от сажди, пропусна всичко интересно, което бих могла да правя. и без това, колкото ми е по-весело там, толкова по-безсилна се прибирам за да се просна по лице в леглото и да заспя, дори без да се събувам.
илийката идва и олива всичко с бензин, миризмата ми бърка право в мозъка, говоря някакви глупости на някакъв човек, а той само кима, и накрая се оказва че не знае български
нямчам чувството че аз съм правила всичко това,
че съм била там и сме измисляли реге със ванката,
че съм кастрила алекс, и съм тичала по жегата, че съм гледала петьо пред слънцето докато ме заболи глава, че съм печелила чаши и съм крещяла и
просто го гледах тоя филм някъде
онова беше измислена сряда
днеска истинската...