излязохме от къщичката на баба яга и от плацентата. не, обратното, първо от плацентата после от къщичката на баба яга. много гаден и е микрофона на дъртата нищо не чуваш за изгнилите цветя на разните му там момичета. и после поркахме чай. и удавихме там един...много се отваряше. първо го разкъсахме с остри котешки нокти и думи...после оставихме черните му вътрешности да се изпльокат от прозрачния целофан... на дъното на порцелан. има рима копеле а? целофан-порцелан, засмян, одран, прибран и гушнат, а некви двойки тихо шушнат, шу-шу-шу..та кво ти казвах за тоя... а да. та значи се разпиля тоя... а ние го заляхме с топъл чай...галина бланка бълбук-бълбук... горкото копеле...казах на неса че не трябва да пиша ама като не ме слуша глей кви работи стават