лудостта днес успя да излезе от нормалните си граници...
не можах да я удържа...
исках да се чувствам както онзи път с теб, когато шляпахме боси в дъжда ...
танцувах салса по Раковска, пеех си под носа поп парче,което се беше загнездило в главата ми и се хилех - не , нищо ми няма...всичко е наред...
очевадно, може да се живее и без цялото сърце...без другата част от себе си...
пусто е