целия филм върви и аз само следвам мислените стъпки. даже не, не са стъпки. реки. скочих от водопада а долу беше прегръдката. в рейса ме обзе погнусата (за челите книгата ще разберат) говорих с ироглифи, пишех по стените. и навън е цялата ирония на студа. летят, а аз само усещам последните от тях, най - изостаналите. най-обострените. стрели.
днес целия ден е клипа на goldie. и всичко е на точки. и хора като от оригами, ще пробвам да ги направя на птици.
всичко както си го помисля. само вътре е правилното.
днес целия ден е клипа на goldie.