една притворена врата
звук от капешти капки, най-вероятно чешма
светна червената лампичка и налягането се покачи
едва доловимо напрежение от кабелите скрити под металния корпус
ставам, въпреки че не ми се става и се присягам към ролката
трябва да си развия съзнанието
пласт след пласт след пласт
колко ли още ката...
много щеше да е по лесно ако света си беше още плосък
като омлет, така ми го описаха едно време
поглеждам надолу и от крачола ми се подава гущерче
"А ти какво очакваше?" поглежда ме укорително и пак се шмугва
"Нищо." продължавам да настоявам аз.
но какъв смисъл от това
все накрая става така