Гледах Коледен филм по телевизията...и си прехвърлях разните неща през телеграфската агенция в главата ми.Понякога се чудя колко повече трябва да боли...Как може някои неща да ти доставят такава наслада и впоследствие да те карат да избухваш като прекомерно надут балон-да заприличваш на влажна малка дрипа.
НО това няма никакво абсолютно мега хипер значение, наистина, защото дишам
и казвам,
че няма да правя старческите стари
сигурни ситни глупости както преди
и ще убия/увия бръшляна
и страховитите предположения
за разните там неоткрити билки
и за другите полирани бръснещи стъкълца,
които пускам и подострям
с голям интерес към другите очи…
Никога никой завинаги няма да е някой.
Издирвам Немезис, жалко че поне с него не се видяхме днес, вместо това, за пореден път ми беше казано от Него/точно си мислех, че вече е забравил да се обади, или по-точно, чудех се дали ще се сети.../, с главно "Н", Н като невъзможност, неразбирателство, но и пък като небе, необятност..., че се преструвам и гневната тирада отново беше насочена не към другиго, а към мен. Кой е следващият за тази седмица, моля ви, не се стеснявайте да мятате камъни по моята глава, ако си мислите, че по някакъв начин го взимам навътре, дълбоко грешите, АЗ СЕ ПРЕСТРУВАМ, иначе ми е много приятно да бъда наранявана, обиждана и тн....защо наистина НЕ Е ТАКА, а колко по-лесно би било, може би за тях да се преструват, да не вярват и да не обичат, колко по-приятно и спокойно....БОли...И за съжаление не е преструвка.