Вярваш ли в чудеса?Хората казват,че те са изключителни и се
случват много рядко и е истински щастливец този,който става свидетел на чудо..Чувала съм,че преди смъртта можеш да видиш живота си на лента,а дали е така?
Сега като се върна назад във времето си мисля,че може би,има доза истина в това.Страх ме е да си призная,но мисля, че аз вече съм преживяла това….Звучи странно и невъзможно,нали?Сега ще ти разкажа,ти само ме слушай…J
Ами..аз всъщност бях на 6 или 7 години,не помня точно на колко,но това няма сега особено значение.Та…аз и моята братовчедка като малки прекарвахме страшно много време заедно,да не кажа,че по цял ден бяхме двете.И ние непрекъснато измисляхме нови игри,за да се забавляваме.Но тази наша поредна игра,за която сега ще ти разкажа,ме научи на много.Малко странно звучи,а?В двора на къщата на село брат й беше оставил скейтборда си.На нас той не ни даваше да го пипаме,защото сме щяли да му “направим нещо”.Но ние само чакахме той да излезе и първата ни работа беше да се возим на него.Не питай как сме се качвали и двете тогава.Още ми е трудно да си отговоря.
Един следобед,когато на нас отново ни беше скучно и скейтборда отново беше на разположение,аз реших да се спуснем по надолнището на голямата улица до вкъщи.Е,да, минаваха коли оттам,но не много често.Та приготвихме се ние за “голямото спускане”,както го наричах аз,и се хвърлихме с неописуема скорост надолу.За наше учудване тогава не паднахме,даже успяхме да спрем точно до вкъщи.Толкова много ни хареса,че решихме да повторим,даже и да потретим спусканията.Но това естествено все някога трябваше да спре,а ние нямахме намерението да е скоро.И….
На четвъртия път ,когато отново бяхме на края на улицата,решени да се пързаляме изневиделица изскочи една кола,която караше с бясна скорост срещу нас.Нямах време да отреагирам и наклоних скейтборда встрани,но тази кола не успя да спре навреме и само си спомням как паднала на земята я гледах как ще ме връхлети всеки момент.Тогава мислех,че това ще е краят,нищо,че бях съвсем малка.В този миг пред погледа ми започнаха да се изреждат събития след събития,не знаех какво стана.И….тогава колата спря точно пред коляното ми-сърцето ми щеше да се пръсне от ужас.Такова нещо не пожелавам и на най-големия си враг.Сега като се връщам назад във времето си мисля,че е възможно да съм видяла живота ми за миг как изтича-сякаш там беше само тялото ми,душата ми беше извън него.Не помня всичко-само това….А може би Бог ме е запазил,тази Висша сила е спряла колата преди да ме прегази.Чудо ли беше това или просто някаква случайност?Такава късметлийка ли съм всъщност?
И знаеш ли..аз наистина мисля,че чудеса съществуват,може би те ни карат да вярваме повече в Бог,в доброто и в това,че всеки си има своя ангел-хранител.Аз си имам.Сигурна съм.Толкова пъти съм се разминавала на косъм от смъртта.Но за това ще разкажа някой друг път.ОБЕЩАВАМ!