запалих цигарата несръчно. беше студено. закашлях се. не ми казвай,че не пуша,знам. звздите бяха все така далече. пейката беше все там, на покрива. и аз си останах същата. исках да съм друга, да купя билет за чужд живот, да изградя вал срещу немите вълни,които ме заливат. носят удавници и миди на моя бряг. удавниците са повече.казах ли ти,че не мога да съм щастлива за 5 поредни дни. неестественият ход на нещата ме доведе до теб. допуших цигарата. давя се в небето си.никога не съм летяла.
понякога не е достатъчно..болезнено.тогава.не.знам.дали.съм.жива.