някакъв безкраен спор за изкуството вчера вечерта разтегли един час в достатъчен срак да си обясня всичко дето може да сее трупало от години - за хората, за мъката, за нещата, които трябва да се изливат, за силата на всичко това, почна се с една колежка на сузи, която нещо каза, заобяснявах и преди да се усетя бяхме вече в дълбокото.
това, което каза накрая ме втрещи. каза "ти ме убеди". тия работи не съм ги мислила, допреди тая вечер, имах съвсем друг поглед върху нещата. мисля че за пръв път чувам тея думи от нечия уста.
сашко се появява, хвърля палатката във въздуха, и тя се отваря, подскача, с дъното на горе, диаболото в ръцете ми се отплесва и бута чашата ми с кафе.
сутрините и вечерите са полу-реални, целите в струмска мългла и прозрачни акациеви клони. клеча и зяпам насекомите на сузи в едно канче. огромната царица мравка от часове се опитва да се изкатери по стената. трие с крака.пробва един и същи маршрут по млечките и гъсеницата, и после трие по хрома и пак и пак.
лошата дума зрееше в устата ми, болеше ми зъбите, горчеше ми, и седнала на една магистрала замалко да я изплюя накрая, но някак се въздържах. тя си седи още. от май си седи - страшно много ми тежи това.
бяха ни дали твърде много време да мислим на тоя лагер, кун най-вече искаше да се гори аморфата и да се играят тийм билдинг игри. мразя тийм билдинг игри. всички тези хора стоят твърде близо, всички тея хора, които ти се алага да докосваш. не мога да знам защо съм толкова дива. кожите си ги събличам с години. и съм само донякъде...
целенасочено самоубивам шансовете си - да поговоря честно с тоя и оня, да се кача на скала, да ме заведат на пещера, да изгубя понеделника си в някакви тайни минерални бани, да участвам в една от идеотските игри. може би така трябва - нищо от това не води до никъде. знам че е истина, а като мисля се чувствам все едно лъжа...
може още да не мога да изпълзя от собвственото си канче сега, но поне зная някакъв път, който не ме върти в кръг. пък и излъгах доста първи впечатления... напоследък май това е единствения наин те да са добри...