на кратко:
днес бях в библиотеката и там намерих книга на дядо ми, чийто име съм наследил и чиято професия искам да наследя. дядо ми беше един от най-големите лекари на българия. следвал е в берлин. има три книги на немски и още няколко на български.
беше много суреално да извадя дебелата книга с платнените корици и моето име на нея от рафтовете. обхвана ме малка еуфория, идеше ми да се засмея и да му се обадя да му кажа. обадих се на баща ми, той се зарадва също.
наистина не знаем къде и кога какво ще ни се случи, но понякога ми се струва, че някой някъде знае; и този някой ни гледа с широко отворени очи и затаен дъх, тъй както човек гледа как приятел отваря от него подарен подарък. "дали ще му хареса?"
на мен ми хареса.